Какво забравят лекарите

През последните две десетилетия в здравеопазването се наблюдават два противоположни явления.

От една страна, интересът към естествени и немедикаментозни методи на лечение значително расте. Тази тенденция ще продължи да се увеличава, независимо от различните квалификации, които получава – тя е резултат от недоволство от традиционната медицина, а не проява на незнание.

От друга страна, съществува склонност към затваряне на медицинската практика (по мое мнение контролирано), при което лекарите стават все по-малко мотивирани да вземат независими решения и да търсят алтернативи извън установените рамки. Освен това, практиката отказва определени медицински направления. Последното поколение лекари е обучавано да разчита единствено на фармацевтични средства.

Конфликтът между тези два подхода не може да бъде разрешен само с призиви като общите насоки на Световната здравна организация за ограничаване употребата на антибиотици или чрез обсъждане на полипрагмазията. Необходими са новаторски практически решения и много от тях всъщност произлизат от научната медицина – те рядко са споменати в учебниците или остават забравени сред изследванията си или дори премахнати напълно. Именно те са акцентът в настоящата книга.

- Д-р Атанас Михайлов