Спомени за рециклиране

Рециклирането представлява процес, при който отпадъчните материали се преобразуват в нови ресурси за създаване на различни продукти. То не е свързано нито с радост, нито с тъга. Но ако прехвърлим този концепт в друга среда и времеви контекст и си зададем въпроса дали можем да приложим подобен подход към спомените си, какво би произлязло от това? Можем ли да трансформираме болките от миналото в нещо красиво или безгрешно днес?

Съществуват множество други въпроси, но може би е по-добре те да останат без отговор. Ясно е, че оставаме там, където сме избрали да бъдем намерени или изгубени. Оставаме - макар и изменени, жадни, гладни, наранени и несигурни; чувстваме се недооценявани и нежелани. Въпреки всичко обаче ние все още сме тук! Именно така осъзнаваме, че нищо в природата не изчезва: всеки край води до ново начало и никога няма как да бъдем нещо различно освен хора. А като такива винаги имаме нужда от страст, бъдеще и връзка.

Д-р Айча Заралиева създава реалности вместо фантазии чрез откровенията за своите най-трудни мигове; смело говори във всяка своя дума. Всеки ред разказва история - за смогът около нас, алкохола във времената на пандемията или забавната котка у дома… Нейният стил включва теми като ревност и катарзис; тя живее между всички тези образи - фотографски кадри от живота ѝ с копнеж за любовта обратно към себе си. Рециклирането служи само за намаляване на ненужното количество материал; то не означава пълна чистота на душата й.

Тя прощава грешките си и се издига след падение нагоре към ново стъпало - място където я очакват с надежда. Стъпвайки върху миналото си в свят без „лоши спомени“, защото те просто не подлежат на рециклиране.

Симеон Аспарухов, редактор