Мелодия в залеза. Стихотворения

„Това е карта на българската душа, опалена от изпепелените надежди, възродена в пролетните кълнове на пробуждането, преминала упорито през пропастите на дните, за да посее отново любовта и състраданието в браздите на тая кръстопътна земя, която освен хляб, заупокойни песни, горести и надежди, ражда и дълбоките поетични небеса, към които са устремени крилете на вечната младост, на обичта и синовното преклонение, които наричаме с кристалната дума - Поезия."
Иван Есенски

„Откривам в поезията на Димитър Горсов неща, които тотално се изгубиха в сегашния живот. На първо място - верността. Вярност към корените, земята и пръстта, към ливади и ниви, дървета и реки, вярност към изконното и вечното.ТУК. Като че ли този поет е последният, който ми казва: Аз искам да съхраня всичко това, да остане и ако не може по друг начин, то поне в моите широки като прегръдка стихове. Защото равнината ми е широка, небето е широко и всичко, до което се докосват очите и сърцето ми носи техния белег.

Пейзажът тук е различен от познатото, широк и богат с всички нюанси на природното, с цялата красота и смесица от поля, небеса, лета и слънчеви времена, дъждове, изтичащи мигове и години, реки, птици, животни...всичко, което ние, градските хора сме загърбили и забравили. Поетът не е гост на този пейзаж, той тук е свой, брат на земята и покълващата нива. Поетът се намира при корените на природното и го изразява в книгата си чрез своя дълбок и невидим поглед... Любовта е част от този живот, от живота на природното, живото. В нея няма нищо дребно и ежедневно, нищо от баналността и бита. Бих казала, че любовта е сок от сока на тези треви и дървета, грейнало от топлината на пръстта, от техния стремеж към възторжено издигане, от тяхното истинско и високо възземане."
Рада Александрова

"В свят без изход" се разкриват калейдоскопичните търсения на поета, които в една или друга степен определят и мащабното звучене на стиховете му. Горсов е разпънат не само на кръста на житейското познание, но и на дълбочинното търсене - стихът носи цялата усложнена метафора, поднесена не сладникаво, а с усещането на творец, който е минал през пламъците на изпепеляващи чувства:

Там дълго се ходи без хляб и завивка в мъглите, там злите обсебват живота за себе си, там колят добитъка върху сърцето ми..."
Мехмед Мереджан