Мелодия в залеза. Стихотворения

"Това е изображение на българската душа, опалена от изгубени надежди и възродена в пролетните пъпки на пробуждането. Тя упорито преминава през трудностите на ежедневието, за да посее отново любовта и състраданието в тази кръстопътна земя. Освен хляб, погребални песни, страдания и мечти, тя ражда дълбоки поетични небеса, към които се стремят крилата на вечната младост, обичта и синовното преклонение – всичко това наричаме Поезия."
Иван Есенски

„В творчеството на Димитър Горсов откривам неща, които напълно са изчезнали от настоящия ни живот. На първо място - верността. Вярност към корените си, земята и почвата; вярност към ливадите и нивите, дърветата и реките; вярност към онези основни истини. Изглежда този поет е последният глас тук: Аз желая да запазя всичко това – поне в стиховете ми с широчината като прегръдка. Защото равнината е безкрайна, небето е широко и всяко нещо пред очите ми носи техния отпечатък.

Пейзажът тук се различава от познатото – широк e , богат с всички нюанси на природата: красота от полета до небеса със слънчеви дни или дъждове; мигове умират във времето... реки птици , животни… всичко което ние - градските хора сме забравили. Поетът не просто минава покрай този пейзаж; той принадлежи тук — брат е на земята и плодородната нива. Намира се при корените на природното всеобхватно красиво ... Любовта присъства в живота около нас - там няма дребнавости или баналности . Мога да кажа че любовта представлява сокът самият натуралния свят грейнало под топлината както майката природа ...."
Рада Александрова

„В 'Свят без изход' стават ясни многослойните търсения на поета , които оформят звучението му . Горсов е разпънат между реалността каквато я знаем а също така вътрешното търсене ; неговият стих носи сложна метафора представена не сладникаво но чрез чувствителността му след като минал през огненото чувство :

Дълго време вървиш без хляб или завивка сред мъглите ; злосторниците вземат живота за себе си там където добитък колят върху сърцето ми ..."
Мехмед Мереджан