Небесните пасбища

„Небесните пасбища“ (1932) представлява една от ранните творби на Стайнбек, в която се проявяват темите и стилът, характерни за по-късните му произведения. През 2010 г. тя бе адаптирана за театрална сцена под режисурата на художествения ръководител на Калифорнийския театър „Шекспир“ в Оринда.

Мнозина критици наричат това произведение „роман в разкази“, тъй като то е своеобразна колекция от житейските истории на фермери, които са установили живота си в плодородната земя между Салинас и Монтерей. С дълбоко разбиране, съчувствие и добродушен хумор Стайнбек описва образа на патриархална общност от хора с различни черти – простодушни и искрени, разумни и мъдри, странни и неразбиращи реалността, мечтатели и провалили се - всеки носещ своя товар през трудния път на живота. Техният опит включва както блянове и разрушени надежди, така и моменти радост или скръб; редица ежедневни случки вървят успоредно с драматични ситуации. Постепенно изниква един многопластов свят от преплетени съдби, родил се в благословена долина - място, което повече от сто години преди да бъде населено е било назовано Лас пастурас дел сиело от испански ефрейтор след срещата му с индианците там.