Планката и Болтът. Катерачни истории

Когато Ели публикува „Клемата и френда“, епохата на героичното катерене все още не беше приключила, а използването на болтове се смяташе за признак на слабост. Сега, десет години по-късно, болтът вече почти се е утвърдил като критерий за определяне на това дали един алпийски маршрут е „модерен“ и „предизвикателен“. Затова не ми стана странно, когато разбрах заглавието на новата й книга - „Планката и болтът“.

Разбира се, в това има известна доза ирония. Ясно е също така, че между двете книги (и периоди) съществува връзка - Клавис вече е напреднал и променил своето възприятие. Най-важното обаче е, че той успява да запази автентичността си и осъзнава например какво отличава истинското катерене от просто физическо натоварване: базовата сила и мускулната издръжливост. Новите времена са донесли със себе си нови "герои".

Ели умело използва богатия арсенал от термини в катерачната среда и внимателно подбира мъдри мисли свързани с него. Не би било учудващо ако читателят открие свои лични размисли в текста ѝ. В книгата има много точни и забавни обяснения; например: “Обери” не представлява просто дума - то символизира крясък или воля за действие, която трябва да бъде реализирана веднага", както и "Фън клайминг" ... Но хайде да бъдем сериозни: "Има алпинисти оставили следа в историята благодарение на изкачванията си вместо хранителните им навици".

Някъде през страниците пронизва идеята: „В катеренето чудеса не стават“. Какво ни мотивира тогава да практикуваме този спорт в продължение на 30-40 години или даже до края на живота си?

Точно това сякаш успява Ели да разкрие в новото си произведение, което напълно оправдава времето отделено от тренировките ни за прочит!