Врач

Всички велики творци функционират като канали, през които героят преминава и остава за известно време. Затова не аз влизам в героя, а той се настанява в мен. Станал съм свидетел на това явление и знам какво имам предвид; ориенталците дори активно практикуват с цел Бог да усети желанието си да присъства там. Много божества навлизат изненадващо в актьорите, а те след това дори не могат да си спомнят какво са правили или защо. Невъзможно е да помниш, тъй като действията не са били твои! Най-голямото изпитание за един актьор е именно това - след такова вдъхновение от висшата сила трябва отново да играеш представлението, дори когато Божието присъствие отсъства и ти се чувстваш неудобно. Изпълняваш всичко така, както обикновено, но усещаш бездушие в представлението. И така оставаш завладян от вечна носталгия по онези мигове и ги очакваш; именно те ти дават мотивация да продължаваш със своята артистична кариера. Всъщност подобни ситуации възникват и когато животът ни среща с хора, обсебени от божественото...