Черно-бял роман

„Както е известно, сивото беше доминиращият цвят на Източния блок. Той се отличаваше със своята устойчивост и неопределеност, подходящ както за прибори за хранене, така и за бетонни структури – цели улици и обширни площади. Именно това правеше цвета дори в малки количества да изглежда монументално по свой начин.

Млада жена започва пътуване към „стоманеното сърце на Русия“ – Магнитогорск, митичният град в Урал, който е създаден по чертежи и разположен на два континента. В бившата забранена зона се намира най-голямата металургична фабрика в света, символът на Сталин. Героинята посещава баща си - електроинженер на новия индустриален обект и преживява своеобразно експериментално изпитание с монотонността; докато Русия пред нея представлява не само емоционално, а и метафизично предизвикателство.

Антон Вермут вече е различен човек – дъщеря му го усеща веднага. На работната площадка цари задушаващо бездействие; изолацията на малката група германски специалисти, еднообразието около тях и безмълвният гигантизъм на снежния ландшафт пораждат постоянна атмосфера на нереалност и безсилие, което завладява мислите им. Сред всеобхватната сивота цветовете сякаш изчезват напълно заедно с формите си. Стари травми отново се отварят – миналото не може да намери покой в този геройски град от времето на Втората световна война, който произвел стомана за почти всеки втори танк или трети снаряд използван срещу Вермахта. Всеки член от немската група има кармична връзка с Русия под някаква форма; всеки по свой собствен начин опитва да устои срещу руската ярост и да запази психическото си равновесие – но не всички успяват.

Романът „Черно-бял“ на Марион Пошман остава верен до последната страница принципа на дуалността заложено в заглавието си като акцентира върху контрастните двойства между Германия и Русия, човек и природа, живо и неживо, реалност και фантазия , вътрешното και външното , своето και чуждото , а техните „сиви зони“.