Ортодоксия. Лична философия

Издателство „Омофор“ предлага предпразнична изненада на любителите на творчеството на Г. К. Честъртън - нова версия на неговия значим сборник с християнски есета „Ортодоксия“.

„Цялото християнство е съсредоточено около човека, намиращ се на кръстопътя. Безсмислени и празнодумни философии обсъждат епохи, еволюции и развитие… По кой път ще тръгне човек - по този или по другия? Това заслужава размисъл…“, казва Г. К. Честъртън.

Гилбърт Кийт Честъртън написва „Ортодоксия“ през 1905 година, преди да навърши Христовата си възраст и скоро след като приема вярата си. Творбата му се появява между две столетия, когато той носи детското си усещане за рая и радостта от живота, дори сред атмосферата на безнадеждност, вдъхновена от имената Суинбърн и Оскар Уайлд. Формално той става католик едва през 1920 г., но това не променя факта: „Ортодоксия“ представлява свидетелство за вяра; тя показва как истинската вяра никога не може да бъде неправилна или извратена. Подзаглавието "лична философия" също подчертава индивидуалността на вярването; дали то ще придобие форма на "философия", зависи единствено от жанровите характеристики и литературните умения.

Не мисля, че някой би могъл да оспори таланта му в тази област. „Ортодоксия“ - описвана като една от най-радостните книги нашето време (Н. Трауберг) - не е само единственото религиозно произведение на Честъртън, макар че остава най-забележителното такова. Той пише също така изключително проникновени текстове за свети Франциск Асизки, а есето относно свети Тома Аквински получава висока оценка сред томистите днес въпреки недостатъците си. В допълнение към „Ортодоксия“, можем да споменем още "Вечният човек" (1925), която вероятно представлява една от най-силните защити на християнството в модерната епоха.

При четенето на „Ортодоксия“ откриваме две основни чувства: първоначално удивление от начина, по който известният английски здрав разум бива приложен върху сакралния аспект; установяваме какво всъщност наричаме сблудено - далеч не самото християнство, а именно съвременният човек , който интерпретира учението като догма или институция . Всичко изглежда толкова просто според Честъртън - стига само да оставим зад себе си културната сложност . Второ , книгата внушава чувството за чудо , радост и сериозна спокойствие - аз бих го определил като “чувство за живот”.

Основното послание в “ Ортодоксия ” според мен гласи : “ Христианството представява квинтенсцията of life”. На денят смъртта Chestershire бе изпратено telegram from Vatican in which he was called ‘defender of faith’. Можем спокойно da se spоrazumem s tova opredelenie kato dopolnim 'защитник’, 'propovednik’ i 'tulkovatel na vyarata'.

Преди години българското първо издание (“Славика”, 1994) вече стана библиографска рядкост . То беше прието много добре otnosno vsichki hristiyanski denominatsii ; поредно доказателствo za tova che v tozi bleshtyasht tekst G.K.Chesterton uvahitelno predstavyava ‘pravata vyara’, edinyavashta vsički veruyashti v Hrista . Надявам се вторият преработен тираж приготвен od izdательство Omofoor da ima даже po-dobri destinacii.”