Ако някога успееш. Стихове

Убеден съм, че някои хора ще сметнат тези стихотворения за прекалено сантиментални. В контекста на утвърдените или претендиращи за канон днешни модели на модерната поезия, тези текстове действително изглеждат уязвими и беззащитно-канцонетни.

Въпреки това, други могат да открият в тях нещо изключително важно – същността на това, което наричаме поезия. А тя включва смелостта да се изправиш пред себе си, насладата от свободата да бъдеш тъжен и уважението към лириката като начин за възприемане на света.

Много от произведенията на Борис Жогов наподобяват песни, изпълнявани от бард, който танцува на ръба на сентимента с хипнотизираща грация.

Пожелавам успех и на този вид елегантна словесност, чиито мелодични рими и тъжни настроения носталгично ни напомнят за символистите. Само среднощното уиски в тях ни връща към реалността – не става дума само за настоящето; все още сме такива – винаги извън мястото си, непрестанно шокирани и без дом...

Бойко Ламбовски