Живот без край

Нека да уточним – не изпитвам омраза към смъртта като концепция; просто ненавиждам собствената си смърт. Докато повечето хора приемат неизбежността на смъртта, това е техен личен проблем. Аз лично нямам никакво желание да умирам и дори мога да добавя, че смъртта няма да ме настигне. Тук споделям какво предприех, за да избегна глупавата кончина, както мнозина около мен. Не можеше и дума да става за моя край без реакция.

Фредерик Бегбеде също реагира. С навършването на 50 години той преживява кризата на средната възраст; много от приятелите му са напуснали този свят прекалено рано и освен това е дал обещание на малката си дъщеря, че няма да умре. В този почти автобиографичен роман известният френски писател с присъща ирония разказва за своите опити (истински или фиктивни?) в стремежа си към безсмъртие, изразявайки надежда и страх относно трансхуманизма и "надграждането" на човешкия вид, а също така показва обич към семейството си. За оправдание посочва списък с причини защо желае живот: например „25. Мъркането на котка пред огън в камината“ и „26. Мъркането на огън в камината пред мръкаща котка (по-рядко)“. Следвайки убеждението на Уди Алън, че „докато човек е смъртен, никога не може истински да се успокои“, Бегбеде предприема пътешествие между лаборатории и професори с единствената цел – да стане постчовек.