За какво говоря, когато говоря за бягането

Какво споделя Мураками, когато обсъжда бягането? Той говори за себе си с искреност и чувство за хумор, разкрива съкровени мисли, премълчани истини и уроци от своя житейски опит. Темите включват писателския процес, предизвикателствата на маратонеца и размислите за миналото и настоящето му Аз. Времето лети, оставяйки следа зад него. Всеки ден той отделя време да тича по 10 километра в усамотение, наслаждавайки се на звука от стъпките си и ритъма на любимата рок музика – бягайки както навън в пространството около себе си, така и навътре към собствената си душа. Час-два всекидневно са посветени на джогинг като начин да поддържа физическото тяло, духа и ума в баланс. Освен това всяка година участва поне в един маратон с постоянство и фокусираност, устремен към финала без колебание. Заглавието вероятно е вдъхновено от сборника „За какво говорим, когато говорим за любов“ на Реймънд Карвър; при Мураками бягането представлява не само страст но също така метафора за творческия процес и самия живот. Вероятно читателят няма да обуе маратонките веднага след последната страница; това не е основното послание на автора. Но определено ще усети алегоричната японска мъдрост скрита в неговото мемоарно есе като писател бегач.