Добър вечер, чичо Сън, добро утро, чичо Ден! (Поема за деца)

Сигурно за теб добра звезда е подготвила
тънка стълба от сребристи лъчи.
Вятърът ти дава криле, а ти пристигаш
и нежно гальоваш детските очи.
Кой би могъл да оспори, че всичко това е вярно?
Тъмнината разпръсква своя мек пух и изведнъж
по пътища, непознати на никого,
ти тихо идваш при нас, стар вълшебнику.

Ето как звездите блестят в небето,
а вятърът остава там навън.
Но ти, невидимият, се появяваш сред децата.
Как успяваш? Кажи ми, Чичо Сън!
На леглото завивките повдигаш,
докосваш миглите с меки пера,
лампата започва забавно да мига,
мама ме поглежда с въпросително лице.
Да, шегите ти са толкова различни.
Често ме дразнят и понякога сърдя се даже.
Смесваш цветовете на моите боички
и прекъсваш веселия ми игрищен свят.
Но сега те моля — няма да правя сцени.
Моля те, ела при мен и не стой сам навън.
Искам да разбера: кой какво сънува?
Разкажи ми всичко, Чичо Сън!