Безмайчинство

В романа "Безмайчинство" болката, изпитвана от героя, се трансформира в силно обвинение и копнеж по майка, като същевременно представлява песен на самотата и зов за обич. В Германия произведението придобива огромна популярност и през 2010 г. авторът получава наградата „Ингеборг Бахман”.

Историята започва с едно пътуване в снежната покривка. Когато момчето е на две години, то остава без майка си, а баща му вече не е наличен. Майката заключила двете си деца – него и по-малката му сестричка – у дома и заминала на Запад; след 1961 г., когато Берлинската стена била построена, тя окончателно загубила връзките си с миналото. След два неуспешни опита за осиновяване, при третия той успява да се адаптира. На 18-годишна възраст разбира за съществуването на сестра си, а когато навършва 50 години след падането на Стената, среща майка си; преди да предприеме тази стъпка минават три трудни години.

Романът на Петер Ваверцинек не представя линейна хронология - потапяме се в спомените и образите от миналото на една нестабилна душа. Стилът варира: преминаваме от реалистично повествование към мечтателни пасажи; наблюдаваме лирична поезия редом с яростни обвинения. Между тях присъстват пронизителни описания за убийства и малтретиране на деца.

Тази „ужасно немска история“, както я определят критиците, разказва още за живота в детски дом под тоталитарния режим, почти успешното бягство през границата докато героят служи във войските, провинциалната стагнация през 60-те години в ГДР и младежките стремежи към свобода чрез рок музика и джинси - първоначални увлечения."