Вечер в страната на спомените Т.2

Две запалени свещи и букет от рози...
... От дъха ни се извива синкавият дим,
сенките по стените приемат странни форми
в ритъм, който повтаря нашето движение...

Навън бушува буря, клоните на стария бряст
удрят в стъклата.
Чувствам как „старата”, позната страст
изведнъж оживява у мен...

Старият будилник бавно затраква,
гонейки времето да го хване -
мълния внезапно проблясва през нощта
и с небесен огън мигновено ни осветява...

Ураганът приближава, моментът е близо
да бъдем изхвърлени на безимен връх...
Тътенът му звучи в яростно кресчендо,
резонирайки с бързото ни дишане,

защото там горе въздухът е оскъден
и трудно се диша, стигнеш ли до него,
а ветровете разклащат свещите –
те трептят, но също така пламват с неочакван жар...

Из книгата.