Паметник на неизразимото

Скъпи читателю,

Не се втурвай да затваряш тази книга. Пред теб има път - ясен и открит. Няма нужда от свети личности, водачи или охранителни кучета; всъщност този маршрут не води никъде конкретно. Не очаквай накрая да намериш смисъл или да придобиеш нови знания. В процеса обаче можеш да срещнеш: птици, поляни, дървета и слънце. Ще ги забележиш, ако гледаш с външните си сетива, а не само с разума си. Например, масата тук с подредените около нея столове изобщо не наподобява тези, които познаваш.

Накрая - всичко това е напълно истинско. Но те моля, замисли се: наистина ли имаме нужда от толкова много реалност?