Животът на насекомите

Ако на тази сцена имаше свидетел, той вероятно щеше да се наведе над парапета с надеждата да види три осакатени тела долу. Вместо това обаче, нямаше да открие нищо друго освен осем малки локви вода, счупена кутия цигари „Приморские“ и пукнатини по асфалта. Но ако наблюдателят притежаваше извънредно остро зрение, можеше да забележи три комара, които летят към скритото зад дърветата селище.

Наташа и Марина, Артур и Арнолд, Серьожа и Николай са просто руснаци – незабележими като насекоми в очите на другите. Цял един свят от същества с остри мандибули и здрави криле прекарва времето си на кримския бряг както може: напива се с водка и одеколон, пуши марихуана, танцува, прави любов под лунната светлина и мечтае за Америка и светлото капиталистическо бъдеще. В същото време те летят около себе си - жилят хората и смучат кръв; търкалят топки тор или загиват под безмилостните стъпала на човешките крака или стават жертва на своите подобия. Такъв е животът в крайна сметка.

„Животът на насекомите" (1993) представлява вторият роман на Виктор Пелевин и е признат от критиката за един от най-съществени произведения в развитието му като автор. Определян като антиутопичен роман със сюрреалистични постсоциалистически елементи — "пастиш" или "колаж", той съдържа дълбоки философски размисли за конфликта между човешката природа и абсурда, жестокостта та безсмислието на живота.