Единствено езикът

Представяме новата (четвърта) поетична книга на Васил Балев.

Васил Балев, роден през 1985 г., е автор на стихосбирките „Злак“ (2011), „Стихотворения“ (2014) и „Тежест“ (2019). Той е носител на наградите за поезия от Фондация „Св. Климент Охридски“ и „Иван Николов“. Неговата пиеса „Свлачище“ беше номинирана за наградата "Икар" в категорията драматургия и бе поставена в Театрална работилница „Сфумато“.

Може да се случи да се събудиш посред нощ и да установиш, че едната ти ръка липсва. Да опиташ да стигнеш до прозореца, но споменът как точно става това да ти убегне. Може дори да видиш луната, която е разляла бяла локва мляко върху пода, а твоят ум безпомощно блуждае там като попова лъжичка.

Чувствайки се изключително самотен, може би ще пожелаеш отново да бъдеш бебе, спокойно спящо в стара ваза и смучещо изморени цветя. В един момент вече нямаш право да казваш "аз", а въпросът "кой" прилича на капка във непознато езеро с концентрични кръгове, които постепенно заглъхват.

Какво всъщност представляваш? Осакатен човешки торс, изкопан от съня си – нещо което след две хиляди години някой учен би могъл да оцени комично завишено. И все пак животът сякаш стърже откъм далечината като нежна привлекателност.

Осъзнаваш, че твоята ръка е започнала нов живот под леглото; тя води записки напълно независимо от теб в този миг. Почти те трогва гледката на нейния ужасно грозен тенекиен пръстен (кой знае откъде го е намерила), който едва проблясва в тъмното.