Хелън

"„Хелън“ е последният роман на английско-ирландската авторка, есеист и публицист Мария Еджуърт (1768-1849), считана за една от основоположниците на реалистичния роман в английската литература. Въпреки че не са имали личен контакт, Еджуърт и Джейн Остин са се възхищавали взаимно на произведенията си. Съвременните литературни критици често описват „Хелън“ като книга, която съчетава две различни времена: сравнително краткия „викториански период“ на авторката и нейното значимо творчество от втората половина на XVIII век. Романът носи типичното за Еджуърт остроумие, чрез което тя рисува психологически нюансирана картина на живота в английското светско общество през този исторически момент. Социалните коментари на писателката впечатляват със своята проницателност и хумор, който понякога преминава в сатира, но никога не достига до злобна ирония. Хелън представлява разумната, здравомислеща и добродетелна героиня, макар да не разбира напълно сложността на маневрите и интригите във висшето общество; чувствата й понякога достигат до величественост без да падат в сладникава сантименталност.

В тази история за трудния избор между приятелството и истината, както и между желанието на сърцето и моралната задълженост, Хелън Стенли ще трябва да реши дали да запази тайна любовна кореспонденция относно щастливо омъжената си приятелка Сесилия Кларендън. Тя е била топло приета под покровителството на строгата но мъдра майка на Сесилия – лейди Давенант. Ако се съгласи с отчаяната молба от очарователната Сесилия, Хелън рискува не само собственото си име - което вероятно ще бъде опетнено или дори унищожено - а също така доверието получено от лейди Давенант да спаси дъщеря й от неморалността.

На всичкото отгоре Хелън е влюбена в повереника на строгия но благороден съпруг на Сесилия – генерал Кларендън. Гранвил Боклер е талантлив идеалист с пламенна натура; той обича искрено Хелън - въпросът остава дали тяхната любов може да устои ако девойката представи старите любовни писма като свои."