Водата плаче. Екопоезия

„Тази книга има за цел да насочи вниманието на читателя към неговото лично възприятие за водата - в ежедневието, в градската среда и на морския бряг. Разбира се, различните култури и религии имат своеобразно отношение към водния ресурс. Това наблюдение направих в Израел, където от безплодна пустиня хората са създали истински оазис, а основният източник на вода е Средиземно море - чиято вода преминава през процес на филтрация преди да напои градините. Мъртво море ме впечатли с факта, че то лежи 423 метра под морското равнище и предлага единствено живот на дълбоководни микроорганизми поради високата си соленост. Видях как хърватите почитат вечерния залез над Адриатика; бях свидетел на безкрайните плажове южно от Ню Йорк и устието на река Тахо в Лисабон, където туристите радостно разглеждат пясъчни фигури. Какво ли не може да се каже за величествения Дунав край Русе и Галац или имперската мощ на Темза? Отразяването средновековните кули във Вълтава при Прага е незабравимо преживяване, както и кокетството около Потсдамските езера или освежаващият полъх от река Шпрее в Берлин.

Красотата свързана с водната стихия в България е неограничена. Страната ни притежава уникалните Рилски езера, Атанасовското езеро близо до Бургас, удивителните резервати покрай реките Ропотамо и Камчия, най-високия водопад „Райското пръскало“ на Балканите и множество пълноводни реки с топли минерални извори около древни светилища.

Разбира се, Черното море остава перлата сред природните богатства на България; по него минава Via Pontica - важен маршрут за мигриращите птици между Европа и Африка. Слънце, топлина и вода... всичко това представлява същността на живота тук - именно Балканите са домът му. Който не осъзнава ценността на водата живее в самоуничтожителен свят...“

- Неда Антонова

„Не просто зов или вик - тази книга е вопъл! Прочети я внимателно… И когато разбереш греха си спрямо природата, иди до брега-наводната повърхност: изповядай се там себе си , очисти душата си . Вероятно тогава „над тези бели планини - морета мраморни“, земята ще намери нов баланс помежду другото … И Земята пак ще стане място , където Бог идва да отпразнува денят…“