Лулу

Франк Ведекинд (1864-1918) е един от най-влиятелните немски драматурзи и поети, считан за предшественик на експресионизма и признат като класическа фигура в съвременния театър. Неговите многобройни пиеси, често обект на преследване и забрана, му придават репутацията на смел критик срещу лицемерието на обществото, в което живее. По време на живота си, неговите творби „Земният дух“ и „Кутията на Пандора“ провокират сериозни театрални скандали и значителна цензура. Позната днес под името „Лулу“, тази двойна трагедия представлява основното произведение в кариерата му.

Хората не се познават помежду си; никой не знае кой какъв е всъщност. Само онези, които не са истински хора, разбират другите. Всичко казано от тях е лъжа – те самите не осъзнават това, защото днес могат да бъдат едни личности, а утре напълно различни - според това дали са яли или пили и дали са изпитвали любов. Единствено телата им остават непроменени за известно време; само децата притежават истинска мъдрост. Възрастните действително приличат на животни – трудно е да се разбере какво правят. Когато са най-щастливи, плачат или стенят; но когато преживяват трудности, намират радост даже в малките неща. Странно е как гладът ги лишава от способността да понесат страданията си; а щом се нахранят добре, превръщат света около себе си в затвор за изтезания – готови са да жертват всичко ради задоволяване на капризите си... Има ли въобще хора, които реално усещали щастие от любов? За мнозина щастието означава просто добър сън и забрава... Благодаря ти Господи, че ме направи различен от тях...