Казаларската царица

При погледа към този човек, който беше причина за нейното падение и страдания, в нея отново се разгоря онова потиснато чувство на любов, което бе избухнало онази вечер. Тя носеше в себе си плода на тяхната връзка. Емоциите я обхванаха отново. Красивият младеж, който премина покрай нея без да я забележи и след това изчезна, предизвика бурен вихър в душата й...

Въпреки че осъзнаваше колко грешно е това усещане и как то унижава духа ѝ, тя не успяваше да го потисне или елиминира... Осъждаше се за постъпката си от предишния ден и би била готова да му поиска прошка на колене. В сърцето си нежно галеше тази жестока самоизмама. Душата ѝ не беше желязна; тя бе крехък кристал...