Бране на диви пчели

Прозата на Мюмюн Тахир има едно основно свойство – тя привлича читателя не толкова със сюжета, колкото с драматичните събития, които остават неизпълнени за героите. В отношенията им се усеща недоизказаност, пронизана от меланхолия, антилогичност и смътни предчувствия, докато ежедневието остава незабелязано на фона на уязвимата любов, която ги разтърсва. Разказите в новия сборник “Бране на диви пчели” не са стилово хомогенни (сред тях присъстват дори чисти есета), но независимо дали става въпрос за обикновените хора от родопските села или живота в голям град, М. Тахир успява да създаде у читателя чувство за духовна култура и възможност за саморазпознаване през неговите персонажи. - Анжела Димчева