Градове и други острови. Стихотворения

Стихотворенията в тази книга на пръв поглед могат да изглеждат объркващи – липсват пунктуация и главни букви... На вид, това е един от онези ръкописи, които вече ни дразнят, наподобяващи повече на загадки с единственото послание: „Виж колко съм оригинален!“ Но щом започнеш да четеш творбите на Станислава, разбираш, че не искаш приключението да свърши. Вместо това се впускаш в пътешествие заедно с нея. И тук идва следващата хитрост – множеството географски имена може да те подведат да възприемеш книгата като поетичен дневник от туристически маршрути... ако нямаш представа защо е тръгването и каква е целта на пътуването:
и
никога няма пътища
само в мен
или
при другите
някъде
другаде
някога
- - - - - - - - - -
и ме обзе страхът,
че може пак да се родя
без знанието за пътя към сърцето.
- - - - - - -- -- -
този свят не може никой да го измисли,
освен ако не е
особен разказвач или самотен гений,
който през епоса строи врата за живите;
преминаваме последни през нея,
издигам дом,
където побирам
отпадъци от върхове
и бездни.
Всяко стихотворение в тази великолепна книга разглежда нашата човешка съдба – било то във Верона или Кайро, на пл. Трафалгар или Принцовите острови, Дубровник или Венеция, Керамоти, Тоскана, пустинята или Адриатика... То ни връща към въпроси, които все по-рядко си задаваме и провокира размисъл чрез опитности. Това всъщност представлява най-голямото достижение на авторката; тя игнорира концепции с главни букви просто защото всичко има равно значение. Чрез заразителната си радост тя ни води из кръговете на съвременния рай.

София Несторова