Красиви неудачници

Трудно е да се определи дали Ленард Коен е по-известен и обичан като музикант или писател. Той има зад гърба си повече от 17 албума с впечатляващи песни, които оказали значително влияние върху популярната музика, а също така и 12 книги с поезия и проза, спечелили му заслужено място в литературните антологии.

При него границите между свиренето на китара и писането изглеждат размити. И двете изкуства са изпълнени с горчивина и сладост, носещи неистовата болка и неудържимата любов; те са бавни, меланхолични, но същевременно изключително емоционални.

Първият му поетичен сборник се появява през 1956 година, а дебютният му музикален албум - вдъхновен от посещенията в известното нюйоркско студио на Анди Уорхол - излиза в края на 1967 година. Между тези важни моменти в живота си Коен пише втория си роман "Красиви загубеняци", който той сам описва като повече слънчев удар отколкото книга.

В романа проследяваме сложния любовен триъгълник между анонимния разказвач - изследовател на индианско племе, неговата жена Едит и техния циничен семеен приятел. В този красив, понякога тъжен, както и груб разказ всеки герой живее собствена самота; светецът често остава неразличим от грешника потопил се в порок.

Все пак според Коен красотата може да бъде намерена дори в загубите - стига да губиш красиво и да бъдеш красив докато си изгубил пътя.