Пламък на вятъра. Антология на латиноамериканската поезия

През 1964 година, когато за първи път напусках Куба, Николас Гийен ми подари един красив бележник с кожена подвързия, който приличаше на луксозна книга. Но той ми каза, че за да стане истинска книга, трябва да го запълня с нещо. Оттогава почти пет десетилетия аз именно това правя - попълвам този бележник със записки от Америка в надеждата някой ден да се превърне в книга. Писането ми е трудно, защото не мога да изразявам гласно чувствата си. Въпреки това успявам да усетя звука на вик под крилете на кондора, независимо колко далеч съм от него. Чувствам гласа на цяла Америка – от майте и инките до чернокожите и индианците; от португалците и испанците. Видях величието на руините в Мачу Пикчу и Чи-чен-ица; обиколих пампаса и архипелазите. Сега моят бележник е прелял с информация, но по-скоро със стихотворенията на американски поети, които превеждам като мравка към нашата писменост. Когато говоря за превод, имам предвид основното значение – пренасям написаното от американските поети към българския език. Това е викът, който ме следва: някога спокоен и плавен звук; днес вече свистящ като крилете на кондора.
Никола Инджов