Неделна книга. Преживелици

Концепцията за тази книга се появи по време на нашите традиционни неделни обеди. За нас те отдавна представляват ритуал - заслужена почивка след натоварената седмица. Началото им датира от седемдесетте години на миналия век, когато бяхме млади и съпрузите ни Цветан и Данчо все още бяха живи, а ние всяка неделя се наслаждавахме на хранене в престижни ресторанти. След това станахме вдовици почти по едно и също време, но не спирахме да организираме неделните обеди. Подготвяхме се за тях с усърдие, сякаш ставаше въпрос за малък празник. В началото менюто беше дело или на една от нас, или на другата, но постепенно ситуацията се промени.

Тъй като не харесвах ястията на Нина (или Блага), често я канех у дома си или пък носех храна при нея. Тогава синът ѝ Радослав бе много щастлив, защото можеше да опита истински вкусна храна. Майка ми ме научила как да готвя добре – всички които са опитвали моите ястия го признават.

Докато приятно похапвахме и отпивахме ракия (а понякога пробвахме и нещо по-специално), си припомняхме общите преживявания и приятели, както и шегичките, които си правихме взаимно. Всички знаеха за нашето близко приятелство и затова често ни подиграваха. Един колега веднъж шеговито отбеляза, че сме толкова свързани като Дора Габе и Елисавета Багряна; отвърнахme му че греши – ние не сме поетеси нито сме били свързани с един мъж – нашата връзка е изградена върху любовта към литературата и общата ни съдба в него. Може би именно тогава зародиха идеята за написване на обща книга.