Подводниците на Русия Ч.2

Съветските подводници от периода на Втората световна война превъзхождат чуждестранните си конкуренти по отношение на скоростта, а в надводно положение само германските субмари могат да се похвалят с по-голяма далечина на плаване. Те разполагат и с най-мощното въоръжение. Все пак, при разглеждането дори на основните им характеристики, става ясно, че те значително изостават в области като максималната дистанция за плаване под вода, както и по отношение на дълбочината и скоростта на потапяне. При задълбочен анализ е видно, че ключови фактори за качествата им не са просто тези параметри, които обикновено можем да намерим в справочниците и лесно да сравняваме помежду им; важни са също така новите технологии. Към тях спадат шумът при работа, устойчивостта на удар върху оборудването и механизмите, способността за откритие и нападение срещу врага при лоша видимост или през нощта, както и прецизното използване на торпедото без предишно насочване. За съжаление към началото на войната нашите подводници нямали модерни радиоелектронни средства за разузнаване или устройства за стрелба с торпеда; липсвали стабилизатори за дълбочина и радиопеленгатори. Вместо това те били известни със своя повишен шум от механиката си. Липсвала била ефективната комуникация между различните подводници в потопено положение; единствено перископът предоставял информация относно ситуацията над водата след гмуркане... С други думи казано: недостатъците във техническите спецификации и осигуряването на бойния процес могли да бъдат компенсирани единствено чрез човешкия фактор.
А. В. Платонов, В. М. Лурье
"Командиры советских подводных лодок (1941-1945 г.)"
Санкт-Петербург, 1999 г., стр. 6