Зверилник

Антонио Озорио, роден в Сетубал през 1933 година от португалски баща и италианска майка, е автор, който започва да пише сравнително късно – през седемдесетте години. Вероятно затова неговата поезия изразява житейската мъдрост в една опростена форма без излишна словесност, описвана като "емоция, укротена в спокойствие". Той е не само поет, но и адвокат, както и главен редактор на списание Форо даш Летраш на Дружеството на писателите-юристи. Произведенията му са публикувани в Бразилия, Испания, Франция и Италия; той има статии написани на английски и каталонски.

**Вход**
Преди да стъпиш в зоопарка,
трябва да си купиш билет
от служител,
осем часа
в малка клетка.

**Щурец**
Дете което откъсва щуреца,
стъпало по стъпало,
частица след частичка
от своята нежна душа.

Няма кой да ги върне обратно –
нито щуреца, нито детето.


**Крави**
Черни очи,
Очите пълни
С дълбока доброта под натиска на отчаяние,

Грапав зелен език
Галещ страхливите четириноги.

След ножа те лежат разпънати,
окървавени халища.

Безкраен извор на любов.


**Кон**
Денят ще дойде,
когато някой благодарен
ще остане с нас и ще каже:
- Влез
и се присъедини към нас за хранене.