Човекът е въпрос. Нови стихове

В градския парк
се чуват звуците на мобилни телефони,
а слънцето, като служител,
постепенно се отправя към залез.
Аз обаче размишлявам,
че безкрайността
всъщност е съставена
от толкова кратки дни.
Сутринта
започнаха да капят пролетни дъждове,
по обед
избухнаха летни вихри,
а в момента в душата ми цари есен.
Младият кестен отсреща
ми прави закачлив жест
с едно-единствено листо.