Последната Кибритена Клечка

Петдесет години са изминали от момента, в който художникът Иван Пенков остави своите последни записки. В днешния свят, където почти никой не пише дневници, четирите му черни тетрадки предоставят поглед върху радостите и мъките на живота му между 1939 и 1957 година. Ако трябва да обобщим съдържанието им с едно изречение, то описва борбата на един чувствителен артист срещу бездушното чиновничество или както точно го формулира Александър Балабанов – срещу "организираната посредственост". Тази тайна организираност изглежда е много примитивна концепция, която съществува във всички социални системи. При комунизма тя беше още по-силно структурирана заради присъствието на партията и държавната машина.

В последните си дни Иван Пенков успя да допълни и подреди афоризмите си, натрупвани през годините. Те са поставени в началото на книгата, защото чрез тях читателят най-бързо ще усети неговия характер. Все по-малко хора помнят какъв човек е бил той; те са свидетели на непоколебимия му стремеж към съвършенство и чистота в изкуството, както и на битката му с фалша. За хумора му приятелят Кольо Станишев отбелязва: "много остър и много мек".

Сборникът включва също така спомени от детството – картина на Казанлък от ранния 20-ти век, дневника му и избрани публикации наред с непубликувани бележки и писма. Правописът в текстовете е коригиран заедно с очевидните грешки в ръкописите, които действително са написани ръчно вместо машинописно. Заглавието на книгата ще стане ясно след прочита на последния запис в дневника.
Боян Пенков и Георги (Джони) Пенков