Дневник 1966-1998 г./ Т.2

Тази публикация е уникален исторически източник, в който се съчетават различни литературни жанрове – автобиография, история и документалистика. Публикуването на дневници от общественици и политици остава рядкост както у нас, така и в световен мащаб; за последния век техният брой едва ли надвишава десетина. Още по-интересно е случаят, когато авторът е водил дневник паралелно с написването на своята автобиография. В последните години особено внимание привлякоха дневниците на Б. Филов и Г. Димитров, но те предлагат само откъслечни коментари без задълбочено повествование. Напротив, дневникът на акад. Николай Тодоров предлага подробен разказ с увлекателни описания и анализи относно личности и събития през период от повече от двадесет години (1975–1998), като включва значителна информация за времето до 9 септември 1944 г., а след това – до годините на самото водене.

Акад. Н. Тодоров не остава просто наблюдател в описваните ситуации; той активно участва със свои мнения относно национални и международни въпроси. Темите в неговото повествование проследяват развитието на личния му живот и професионална кариера през тези две десетилетия: научната работа в Българската академия на науките (БАН), международното му участие по научни проекти, създаването на Международния център СИБАЛ, ангажиментите му към ЮНЕСКО като учен и общественик, работата му като посланик в Атина и председателство във VІІ Велико народно събрание; освен това разглежда своето социално участие след пенсионирането си.

Животописа му е поставен срещу политическата обстановка както у нас, така и извън страната - време управлявано от Лев Михайлович Брежнев до промените след 1989 г., които оформят политическото развитие на България до края на века.

Двата тома са написани увлекателно почти като роман; често читателят забравя, че всъщност държи дневник в ръцете си. Ако направим исторически аналогии, този дневник може да бъде сравнён с „Видрица“ от поп Минчо Кънчев за ХХ век.