Картички

Защото черпиш енергия от различни източници – било то снимка, пощенска картичка, произведение на изкуството, имейл, музика или стихотворение. То те увлича и ти взимаш от него така, както би пил вода от извор. Първо освежаваш очите и ръцете си, а в крайна сметка започваш да пиеш. Водата тече през пръстите ти; осъзнаваш, че колкото повече изпиваш, толкова повече се губи в сухата земя.

Връщам обратно тези картички от приятелите ми с добавени мои думи към техните послания.

От Лисабон

Тази криволичеща улица...
Цял живот събираме мигове,
прекарани заедно в една кутийка!
Няма време нито пространство...

Поглед
(Кристиян Ошер, 1987)
обичам този дъжд
който валеше отвсякъде
и ме балансира
свива плюса и минуса ми,
дори топлината и студът получават благородство,
възвръщат загубената хармония.
Имам възможността да бягам надолу
по уличката в Лисабон - много подобна на други тесни павирани улици с финал;
като малко светло откритие - прозорец или просто задънена улица с два черни силуета на стари жени по тротоарите,
разделени помежду си без познанства.
Както във всеки друг град – просто бавно вървящи жени,
понякога спиращи сякаш вечността ги е настигнала.
Харесвам равномерния аромат на хляб
останал след тях,
може би слабият морски полъх и силният дъждовен мирис,
когато тичах до края.