Раз - два - три

Знаеш ли как изглежда щастието? Аз не съм сигурен, че знам. Чудя се защо хората го търсят толкова усърдно, но рядко успяват да го открият. Може би възрастните имат представа за него, а аз все още нямам.

Как мислиш – щастието остава на едно място и чака да бъде намерено или е като пътуващо същество?

Подобно е и с мъжете. Те са отгледани, израснали са в момчета и са ходили на училище – правят всичко онова, което всички деца правят. Когато завършат образованието си и станат мъже, тогава вече можеш да ги срещнеш. Но къде точно? Сигурно те чакат на някое специално място за тях, докато дойде жена да ги намери. Ако неподходяща жена попадне на тях, може би ще се разведат и после пак ще стоят там в очакване за друга жена. Или ако някой друг я вземе преди развода - като бащата на Петя например. Така си представям нещата: те просто чакат жените да ги открият; само дето не зная къде.

Разбирам темите свързани с мъжете и момчетата поради това знание. Знам как мога да общувам с тях вече; макар опитът ми все още да е малък – аз съм още младо момиче! Имам планове: когато порасна достатъчно, ще имам много приятели-момчета и ще тренирам социализацията си с тях. Не виждам нищо сложно в отношенията между половете; странно е защо жените често недоволстват... Възможно е обаче те да имат основание.

Една жена трябва освен гадже понякога да има добри приятели като теб.
Ти си добродушен човек; ние жените ценим доброта у мъжете – такива които умеят слушать нас и разбират нашите чувства! Наистина не е трудно da ти кажа тези работи… но повечето мъже често пропускат този важен момент при общуването ни.
После идват проблемите със взаимното разбиране между половете! Ами ако просто започнете повече да слушате? Тогава конфликтите биха били значително по-малко! Ето затова аз мога спокойно да говоря с теб - защото ти ме слушаш внимателно вместо просто веднага da реагираш."