Жана Д'Арк. Пиеси II

Каква е връзката между Жана и Маргарит Минков? Защо той толкова дълбоко и с вълнение я наблюдава? Какво открива у нея, което остава незабелязано за него в околния свят?

Пиесата "Жана д'Арк", която има безпрецедентен обем за българската драматургия, поставя редица важни въпроси и търси отговори на тях. Творението се появява през последната година преди промяната в обществото, когато очакванията бяха огромни. Вече беше ясно, че нищо няма да остане същото, но имаше и притеснителното усещане за нов прагматизъм, който ще определя нашите съдби.

Маргарит Минков пише "Жана д'Арк" като художествено изследване на социалните проблеми и опити за намиране на решение след разрухата. Намира надеждата си в герои като Жана – тя знае как да защитава каузите си; осъзнава, че прекаленото философстване често скрива нежеланието за реално действие; уверена е, че устойчивостта идва отвътре; предчувства своето използване и отхвърляне, но това не я спира по избрания път. Жана впечатлява със своята решимост, упорство и самоотверженост.

"Жана д'Арк" пленява с мащаба на замисъла си както с художествена наситеност и висота, така и със своите исторически-социални хипотези. Драматургията зад подобни произведения има обещаващо бъдеще.

Маргарит Минков мечтаеше неговата пиеса да бъде публикувана в книга. Не успя да дочака този момент - длъжници сме му ние.
Никола Вандов