Силуети в синьо-червената мъгла Ч.1

Журналистическото разследване вероятно е най-опасният жанр в публицистиката. От своя страна, политико-психологическото портретиране носи по-голяма отговорност за автора, тъй като поставя политиците в уязвима позиция и често ги разгневява. Това е неизбежно, защото се засяга публичният им образ — което е тяхната най-висша ценност. Освен това те стават по-прозрачни за своите опоненти и критиците.

Затова изграждането на такива портрети изисква време и усилия. Основната ми цел не беше да навредя на тези личности, а да помогна на читателите да се ориентират сред множеството кандидати за властта и желаещи да достигнат до държавните ресурси. В съвременния ни свят наблюдаваме повече хищници на обществени позиции отколкото достойни хора, загрижени за благосъстоянието на народа.

В моите анализи представям само част от истината относно субектите на политическия и психологически преглед. Често техните характеристики са леко намекнати с цел да не бъдат напълно отблъскващи към аудиторията или дори към близките си. Необходимо е да се запази човешкото достойнство дори при онези, които не го заслужават напълно; освен това трябва да им бъде предоставена възможност за промяна към по-добро, макар че нямам особена надежда в тази насока.

През последното десетилетие България претърпява значително свиване — почти сме останали без индустрията наследена от социализма, а другите икономически сектори едва функционират. По време на така наречените реформи българският народ и нашата държава понесоха много загуби. Имах възможността своевременно да пиша по тези въпроси още когато започнаха първоначалните проблеми с националните интереси — а не след като всичко вече бе завършило. Тези времеви маркери могат лесно да бъдат видяни под всяка моя статия.