Автобиография на любовта

Следвах съветите на истинските си приятели, които бяха най-близо до мен. Но в крайна сметка, усещах порива, идващ от дълбочината на сърцето ми. Такъв беше моят характер. Аз бях такъв. Не ставаше въпрос само за силата на чувствата или абсурдната идея да се откажа от Венетка и да спра да се надявам от този момент нататък. Бях романтик по душа и жестоката реалност ми бе напълно чужда. Обичах надеждата; обичах я самата Венетка, разговорите за нея и мечтите с нейно участие. Може би бих казал, че предпочитах страданието свързано с Венета пред всяко лекарство със сладко име. В сърцето ми нямаше място за друга жена. Разбирах вече, че тя е безвъзвратно изгубена, но животът ми бе превърнат в поезия – точно като стиховете, които четях всяка вечер. Страдам и осъзнавам какво означава да обичаш истински - това е изключителен дар от съдбата и само глупак би го пропилял. Продължих напред – с болката, агонията и тъгата! Но също така и с любовта си към нея; историята ни може би беше тъжна, но все пак изпълнена с надежда! Към една истинска любов не можеш просто да подходиш повърхностно - няма как веднага да кажеш "от днес повече няма да ме боли". Една любов може единствено да бъде заменена с друга...