Под "похлупака" на извънземния разум

За първи път се срещнах с автора на тази книга през 1979 година в един московски апартамент. Аз бях поканен гост, но когато домакините научиха, че ще дойде човек с необичното име Ажажа, те изпаднаха в безпокойство, сякаш очакваха извънземно. Всичко обаче мина добре и успях да получа информация за НЛО, която не можеше да ми бъде предоставена от разпръснатите данни по онова време. Бяхме омаяни от усещането за недостъпна истина.

От този знаещ мъж и нов приятел получих няколко ръкописа – ценни за моите интереси, но също така донякъде опасни. Донесох ги в България с тревожно чувство, че могат да ми бъдат конфискувани на границата. По-късно разбрах, че в Съветския съюз е имало закон забраняващ износ на ръкописи. Въпреки това Владимир Ажажа продължи да ми праща различни материали относно "летящите чинии" и мистериозните "човечета". Тези текстове станаха основа за моята книга "Сериозно за НЛО", публикувана през 1987 г., благодарение на него - понякога гонен или реабилитиран у нас.

Вече 25 години между нас има невидима връзка. Пиша трудно писма на руски и рядко говорим по телефона, а той винаги намира начин да ме информира относно най-важното развитие около непознатото явление. Чрез общи познати получавам неговите книги и статии. Прочетох даже обемистата му творба "Инная жизнь", като бях леко учуден от компромисите към скептиците — вероятно тактическа стъпка: читателят трябваше да узнае повече от истината.

Сега съм редактор на българския превод на още една негова работа: "Под 'калпаком' инаго разума". Иново чувствам присъдствието на знаещия човек от онази московска вечер; той смело открива простички истини относно нашия лъжлив триизмерен свят. Володя (както го наричах) представя всичките си знания с известна умора и шеговит тон — описвайки Розуелската катастрофа до странностите със Зона 51.

Тази книга задължително трябва да се прочете! Само тогава може напълно да се усети трудността пред тези осведомени хора — притискани не само със заплахи като Джордано Бруно през 1600 г., а също така чрез мълчание и пренебрежение към тяхната истина във времена „космическо средновековие“, което живеем ние днес.

Ажажа е решен да преодолее ограниченията; завършва книгата си с честност и кураж чрез философията на неопознатото – правейки паралели между разумната вселена и идеята за глобално взаимодействие вместо хаосу: „Във Вселената няма борба“. Това е тъжна констатация спрямо човешкия опит.

Но ако внимателно четем страниците му, можем сами да намерим светлината на Разума… Истината… оптимизма свързан с Христос... Но все пак оставя предупреждение: “Помнете Содом и Гомор!”

Такова знание авторът желае искрено да сподели със своите читатели.
Димитър Делян