Делба на съсобственост

В представеното изследване се разглеждат множество и разнообразни въпроси, свързани с делбата на съвместната собственост. Поради сложния характер на тези проблеми, правното регулиране на делбата е установено в няколко нормативни документа: Закона за наследството (ЗН), Закона за собствеността (ЗС), Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Процесът по делба на съсобственост обхваща теми от различни области на частното и публичното право, като разделението между тях е относително. Това е напълно логично, тъй като правните норми са взаимосвързани и взаимодействат помежду си в единна система.

Определени разпоредби относно делбата в ЗН имат материалноправен характер, докато други са с материално-процесуален аспект. Подобна характеристика важи до известна степен и за правилата за делба в ГПК, особено във връзка с съдебните спогодби, момента на придобиване на правото върху неподеляемото жилище и вписването на законна ипотека.

Поради това не може да се направи ясно разграничение между правните аспекти на делбата по формални критерии – материалноправни срещу процесуални. Законодателството по този въпрос представлява единна цялостна система.

В тази посока е уместно да се сравнят нормите с френското право, където институтът „делба“ е подробно регламентиран чрез разпоредбите от член 815 до 892 от Френския граждански кодекс. Подобно регулиране съществува и в законодателствата на редица държави-членки на Европейския съюз.

Всички тези фактори подчертават необходимостта отделните аспекти около делбата да бъдат анализирани интегрално, стремейки се към разрешаване на практическите проблеми и интересите научната общност.

Изследването отчита значителните промени в нашето законодателство както и богатия опит от съдебната практика. В него са включени също така научни трудове и публикации относими към темата за делба, които широко обсъждани концепции намират отражение в настоящия текст.
Авторът