Вечните ловни полета

Когато чуя термина "лов", винаги изпитвам вълнение. Това е така откакто се помня. При споменаването на "ловна тематика" моментално обръщам внимание - това ми е присъщо вече десетилетия наред. Често съм осъзнавал, че ако премахна разказите си за лова, природата и дивите животни от творчеството си, писателят в мен ще бъде само слабо отражение на самия себе си.

През всичките тези години най-голямото ми удовлетворение идваше от факта, че много читатели, специалисти и дори критици ме поставяха редом до класически имена като Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Ивайло Петров и Йордан Радичков. Искрено казано, никога не съм искал повече.

Но времето минава и взима своето. Един по един загубихме Емилиян Станев, Йордан Радичков, Анастас Стоянов и наскоро Ивайло Петров – последният член на моята ловна компания от 1968 година.

Остана самият аз – въздъхна един наш стар приятел по време на посещението ни на гробищата.
Да, точно така е. Имената на всички изброени велики личности са изписани върху приклада на пушката ми - ние подарявахме пушки при навършването на петдесет години и имената се гравираха там.

Как да опиша колко тъжно е да останеш сам? Как се оглеждам към следващите? Желаем ли да намерим нови лица? Разбира се! Светът не свършва с никого от нас; неизменно ще дойдат нови хора с различни идеи или цели. Нека те бъдат по-добри от нас – благославям ги искрено защото именно така трябва да продължи светът.

Един човек обаче привлича вниманието ми напоследък – Любо Николов. С интерес следя репортажите и интервютата му в печатните медии още от момента когато започна работа в нашия бранш. Наистина радостно посрещнах книгата му "Етюди с въдица и пушка". Когато я прочетох наведнъж си помислих: „Ето го!”

Не сбърках - ръкописът му "Вечните ловни полета" вече е в ръцете ми със страхотен стил написан материал – поредицa увлекателни герои и истории. Прочитайки го бързо завърших текста сам у дома й извиках:
– Браво , Любо!

Сега пиша пак за моите верни читатели на ловни разкази които знаят , че никога няма да ги подведа.
Дончо Цончев