Поезия/ Франк де Криц

Ако някога са казвали за Емил Верхарн, че е немец, който изразява себе си на френски език, то поетът от новото поколение Франк де Криц може да бъде описан като французин, предпочитащ немския. Тази игра на думи не е случайна; всъщност фламандците винаги са били в уникална позиция – разположени между френската чувствителност и немската рационалност. Те асимилират елементи от двете култури с цел да създадат нещо своеобразно и жизнено, притежаващо безпогрешен усет за реалността около тях. В творбите на Франк де Криц се усеща наследството на сложната съдба на неговия народ и трезвият му поглед към света прави произведенията му изпълнени с реализъм. Освен това той представлява интелектуален съвременник на прехода между две бурни столетия.

**Разходка из града**
С пръст забит в картата на града,
той търси своите спомени,
скита по улици без имена
и вижда куче с муцуна,
подобна на тази на своя стопанин.
Чете табелки с номера по къщите,
открива свежи следи и стари знаци.
На земята зърва парче от вестник
с информация за случайно убийство –
непредумишлено такова.
С крака си разчиства чакала около него;
около всичко останало – празни приказки,
а единствено мъртвите очи в небето го наблюдават.

**Антика**
Този стар бюфет ми бе изпратен от теб
за да съхранявам там
всички свои ненужности.
Когато вече те няма пред мен,
изглеждаше толкова жалък:
бутилка стара вино,
вкиснато още от години назад;
едно неполучено писмо,
писано когато бях дете;
албум със снимки пожълтели;
риза пробита от молци
и куп квитанции за сметки,
смачкани и неплатени напълно;
стара пожарна застраховка
и счупена грамофонна плоча
без обложка.
Само твоето плюшено мече отсъстваше –
то беше заминало навремето
с теб.

**Още днес**
На клона на едно дърво
висяло градско момиче
изглеждало щастливо -
изплезило се към света
с лилава пяна върху езика си -
като змийско биле или цъфтящ магарешки бодил.
Успяло бе да превърне усмивката си в катерица;
няма нищо лошо в това, но хората
открити момичето и катерицата
която тя нежно милвала зад гърба ѝ.
След продължителни дискусии дали трябваше
момичето да потегли още днес
за другия истински свят –
се появиха съмнения.

Франк де Криц