Кръв от къртица

**"Кръв от къртица"**

В моя малък магазин рядко идват клиенти. Обикновено това са учители, които търсят опитни животни за уроците по биология – продавам жаби, насекоми и гущерчета. Скоро вероятно ще се откажа, защото не мога да покрия загубите си. Но съм свикнала с тази стая, с мрака и миризмата на формалин.

Един ден в магазина ми влезе жена. Беше дребна и изглеждаше като купчинка сняг през пролетта. Не ме погледна; сигурно просто й беше прилошало навън. Започна да се клати и щеше да падне, ако не бях я хванала за ръката.

- Имате ли къртици? - попита внезапно непознатата. Очите ѝ блестяха като стара разкъсана паяжина с малко паяче в средата.

- Къртици? - спрах се изненадана. Трябваше да ѝ кажа, че никога не съм виждала или продавала такива животни, но тя желаеше друго – погледът ѝ гореше срещу мен.

- Нямам - казах накрая. Тя въздъхна дълбоко и после внезапно се обърна настрани.

- Стойте! - извиках аз панически. - Може би имам къртици... Тя спря и ме погледна внимателно.

- Кръвта на къртицата лекува – прошепна жената трескаво. - Нужно е само три капки...

Страх ме обзе при тези думи; очите ѝ излъчваха голяма мъка.

- Поне болката понякога спира… - добави тихо преди гласът ѝ почти да угасне.

- Вие ли сте болна? - запитах притеснено.

- Синът ми…

Ръцете ѝ бяха толкова тънки като сухи клони и тя ги отдръпna от щанда със слабост. Желанието ми беше да я успокоя или поне да предложа чаша вода; раменете ѝ изглеждаха толкова крехки под тъмносивото палто.

- Искате ли вода? – предложих аз несигурно.

След като прие чашата и отпивайки я забелязах как бръчките около очите й затрепераха.

– Нищо важно... – избоботих безсмислено; не знаех какво още мога да кажа след това.
Тя направи крачка назад към вратата.

– Ще ви дам кръв от къртица! – извиках отчаяно.

Изтичах обратно в задната част на магазина без ясна идея какво правя или дали лъжа жената нарочно: нямаше откъде другаде да взема кръв освен от себе си… Извадих ножчето си от чекмеджето между кутийките с рибарска стръв и порязах китката си, докато страхливостта ми растеше все повече при вида на течащата кръв върху шишето до мен...

Скоро напълних малко шишенце с червеничката течност — приличаща сякаш на няколко паднали ягодови семена— , след което излязох обратно при нея:

– Ето! Това е кръв от къртица!

Тази жена гледаше ръката ми непреклонно — капките продължаваха сами по себе си надолу към земята — а вместо веднага дa посегне към шишенцето започнах настойчиво:

– От кърtiца е! Наистина!

Проверяваше го внимателно с недоверчивия си поглед; вътре искрящият сок блестеше подобен догарящ огън...
След кратък миг измъкнала парички от торбичката водеща до нищожния джоб…

– Не благодаря — казах решително тогава
Женската фигура вече бе стресната,
Хвърли банкнотите върху масичката пред мен,
Закрачи нататък през входната врата;
Исках пак така усмивчиво благородство…
Но чувството му липсваше както винаги…

През есента града бавно потопяванe във призрачните дни…, скоро трябваше окончателното закриване
А времевия студ ненавиждан бе точно там когато хората преминавали край витринните стени незабележимо оскъдили новини

На сутринта един човек нахлу отвратително рапидично—
Дали случайността зависи тук?! —

Запита треперещ:
„Имаме ли може би...?“

Отговорила печално отказвайки—
Не продавах друга работа тук;

Носейки самоволие познати светлини той повдига котвата готов «за» живот!
Моля те…

Капачките падащи оставиха долу пари под простора жадуващо внимание … А утрешният поток приятели изпуснати стигнал доволен образувал многолюдна редица сгушилa всякакви прибори,

Всекидневние колебания носещи прикрития–
Защото “кръв” струяла получаваща специфична тайност…
Как хубавии привлекатели вдействителност станаха вербализирали майстори!!

Здравка Евтимова