И да, и не

В тегловно отношение съм близо до средното, с тъмна коса и много светла кожа. Наистина е ужасно колко трудно мога да се изкарам на тен - смятам, че е опасно за обществото да нося къси панталони, защото белите ми крака могат да заслепят минаващите мотористи. Очите ми са големи и кафяви, миглите гъсти, носът ми не може лесно да бъде описан, а устата ми е напълно обикновена – нито привлекателна и нацупена, нито прекалено тънка или дебела.

Не съм особено педантична относно реда; не принадлежа към онези хора, които дори гладят пижамите си старателно и прекарват вечерта в събота на пода в банята с четка за зъби. Какво очаквах? Съпруг, който затваря капака на тоалетната чиния? Който не оставя мръсните си чорапи навсякъде из стаята? Истината е, че бившият ми партньор оставяше своето бельо в произволни места у дома, но това не беше причината за провала ни. Честното мнение: раздялата ни бе по взаимно споразумение. Той вече не желае да живее с мен; аз пък просто не можех да понеса неговата суета. Не казвам, че съжалявам – просто никога не възприех песимистичната идея, че щастливият брак задължително означава единият от партньорите трябва непременно да страда.

Това са личните разкрития на сватбения агент Лорън Крендъл. Колкото странно да звучи, въпреки провала в брака си тя умело организира чуждото щастие. Ще успее ли обаче сама да наложи ред в хаоса на собствения си живот?

И отговорът е както "да", така и "не".