Седем истории за любов грях и смърт

Личката вече не съществува. Къщите бяха разрушени, липовите дървета отсечени, а паветата от площадчето натоварени на огромни камиони. Хората също ги няма. Птиците са отлетели. Но аз – онова малко момченце от преди, продължавам да мечтая за уличката; никой не може да я изтрие от спомените ми, нито героите в тези истории: Палазов, Мина и Лина, Стефан, Макс и Мара, Божко и Дебелата Вера, Боби, Ореа, Христина и Постол. Всяка вечер се моля за покой на мъртвите си близки и приятели и за здраве и щастие на живите. Чувствам се все по-грешен. И пак отправям молитви.

С този текст завършва творбата на Валентин Георгиев. Това е крайят и началото едновременно. „Седем истории за любов, грях и смърт“ представлява циклизиран роман: разказ за една уличка с животите на хората там - всеки със свои интереси, интелектуални способности и възрастови различия; всички носещи своята болка. Опитвайки се да избягат от самотата си, героите навлизат в любовни отношения сред грехове и смърт.