Нулев брой

Редакция, създадена от случайни материали и с недостатъчна сериозност, подготвя вестник, който не цели толкова да информира, колкото да манипулира и да разпространява клевети в полза на своя издател. Параноичен редактор броди из абсурдния Милано (или обратното – налудничав редактор в обикновения Милано) и реконструира последните пет десетилетия чрез зловещ план около разложен труп на един фалшив Мусолини. На фона на „Гладио“, ложа П2, убийството на папа Лучани, преврата организиран от Юнио Валерио Боргезе, ЦРУ и червените терористи - инструментализирани от тайните служби - се натрупват двайсет години атентати и димки за отклоняване на вниманието; факти изглеждащи невероятни до момента, когато предаване по Би Би Си потвърдява тяхната достоверност или поне признаването им от извършителите. И ето че внезапно един труп се появява в най-тясната и обсъждана улица в Милано. Крехка любовна история между двама провалени герои – несполучлив писател и тревожно момиче, което е напуснало университета за да помага на семейството си; тя е експерт по слуховете относно романтичните отношения но все още плаче при слушането на второто действие на Седмата симфония на Бетовен.

Това представлява идеален пример за лоша журналистика, оставящ читателя объркан дали сюжетът е фиктивен или реалистичен. Действието се развива през 1992 г., като загатва множество мистерии и безумства които ще настъпят през следващите две десетилетия точно когато главните персонажи смятат кошмарът вече за приключил.