Обърни се със смях назад

„Обърни се с гняв назад“ е английски филм с участието на Ричард Бъртън, вдъхновен от едноименната пиеса на драматурга Джон Озбърн (да не го бъркаме с Ози Озбърн от „Блек Сабат“, който също носи името Джон). Лентата дебютира през 1959 година – година преди моето раждане и става символ на "сърдитите млади хора". Днес, ако са живи, вероятно те вече са станали „сърдити старици“ в някоя холивудска комедия.

Като малък не бях особено сърдит; дори и в юношеските си години оставях впечатление за безгрижен. Винаги бях сред усмихнатите младежи, понякога без конкретна причина. Учителката ми в прогимназията често ме изгонваше от класната стая с репликата: „Какво ти е смешното! Излез навън да се насмешиш и после се върни!“ Престоявах известно време в коридора, след което се връщах уж сериозен, но веднага започвах да се смея пак.

В младостта ми времето беше много сериозно – пионери („Рапорт даден, рапорт приет!“) и комсомолци организираха речи и конгреси. Но никога не вземах всичко това насериозно - нито времето около мен, нито себе си.

Започнах да изучавам журналистика с голям ентусиазъм и скоро осъзнах, че тя не е моята сфера. Как ще описвам демонстрации и конгреси? Затова сам избрах най-непрофесионалната роля във вестникарството – фейлетонист. И така работя вече над трийсет години.

В професията постигнах значителен успех – никой да не ме приема насериозно. Заради това нямам костюм или вратовръзка; служебна кола със шофьор или кабинет с дипломи няма как да спомена. Всъщност даже кабинетът ми липсва.

Литературните критици подценяват творчеството ми като повърхностно фейлетонно писане без дълбочина или психологизъм. Ако искате такива качества - търсете ги у Достоевски или Джойс; аз залагам на фейлетонизма.

Не само че приемам своя стил на работа като фейлетонист спокойно, а също така гордо заявявам имената като Ботев, Алеко Константинов и Радой Ралин сред моите предшественици. Не твърдя , че достигам техния мащаб, но всички сатирици сме част от един общ свят – този на хумора.

Обожавам фейлетона! Пиша по един-два пъти седмично; за тези тридесет пет години сигурно натрупах хиляди статии във водещите издания. Тази книга представя само малка част от тях.

Фразата "фейлетон" идва от френски език означаваща „лист“, което му е основният недостатък - написаното губи свежест веднага след публикуването му във вестника. Въпреки това има майстори-фейлетонисти чиито произведения устояват на времето и остават актуални завинаги.

Считам за важно тези мои текстове да бъдат подредени обратно по реда им (заедно със забележките към тях), за да очертаят картината на годините между които изградихме основите (както положителните така и отрицателните) на прехода .

С усмивка поглеждам назад към миналото си с надеждата читателите също усмихнати ще гледат напред!

Приемайки живота шеговито , той несъмнено става по-приятен - вярвайте ми!