На ръба на света

"Всички сме под един покрив, Пиеро...
Разпокъсваме се в цирка на Живота,
изваяни от чам или ребро
от един самодоволен Господ с брада.
Въртим се в кръг на цветния ринг,
умираме и сменяме одеждите си,
за да възкръснем в тялото на младеж
или момиче. Летим по думи
и изпълняваме удивителни акробатики
както метафорично, така и буквално,
изваждаме бедните сърца
и ги заменяме за метален отпадък. А лъвът,
которият наблюдава, изглежда жалко -
оплешивял от стрес, с опашка, окапала от безумие.
И не е случайно бялото знаме
нагоре над купола; не е случайно плачем...
О, мой мил изоглавен Пиеро,
ти тихият разказвач на съдбата...
Понякога мисля, че ти си Бог,
загубил се сред човешкия живот."