Брачната фабула

В този етап Маделин осъзна, че темата за любовта всъщност е отражение на безкрайната самота. Тази самота не е физическа и се проявява дори когато си с любимия човек; тя идва от ума - това най-изолирано място. Колкото повече Ленард се дистанцираше, толкова по-силно Маделин го желаеше. И колкото по-отчаяна ставаше тя, толкова повече той се оттегляше. Себе си повтаряше да бъде търпелива и посещаваше библиотеката, за да работи над дипломната си работа относно брака във Викторианския роман, но атмосферата там - погледите в читалнята и привлекателните рафтове с книги - само увеличаваха стремежа й да види Ленард. Нейните крака я водеха обратно из кампуса през мрачните алеи към Биологическия факултет.

Маделин продължаваше да таи глупавата надежда, че тази проява на слабост би могла да бъде сила. Стратегията ѝ беше блестяща именно защото нямаше никаква истинска стратегия - тук нямаше игри, а само искреност. Имаше ли шанс Ленард да не реагира на тази откритост? Когато достигна до масата в лабораторията и нежно потупа Ленард по рамото, почувства почти щастие; обаче то бързо избледня при вида му - вместо любовен поглед лицето му изразяваше досада.

„Голяма любовна история в духа на Джейн Остин.“