Съчинения в 17 тома Т.11: Пиеси. Ламята

Николай Хайтов беше първият български драматург, който ясно и емоционално изрази своето безпокойство относно отчуждаването на човека от природата - неговия основен източник на живот. Той представяше природата не само като среда за работа и радостите от труда, но също така и като критерий за нравственото поведение на индивида. Това представляваше ново и отчетливо послание, което подчертаваше, че трудът не може да бъде истински плодоносен без творческия аспект; той трябва да носи удоволствие и да отразява свободната воля на човека. Тази идея контрастираше рязко с бездушното бюрократично управление, с чиновническите практики и статистическите данни, които започват да имат по-голямо значение от самия жив човек.