Бойно охранение

Дойранската епопея обединява пет отбранителни битки, които българските войски водят срещу настъпващите сили на Антантата в периода на позиционната война на южния фронт по време на Първата световна война, в района около Дойран.

След като българското настъпление през 1915 г. е прекратено със заповед от германското командване при сръбско-гръцката граница, армията преминава в режим на защита и изгражда солидни отбранителни позиции край Дойран.

В началото на август 1916 година три френски колониални дивизии и една английска с общо 45 000 души и 400 оръдия започват атака срещу защитниците от Втора пехотна тракийска дивизия. Наступлението стартира на 9 август с интензивен артилерийски огън по позициите на Двадесет и седми чепински полк и Девети плевдиндков полк. Четирите последвали атаки - на датите 10, 15, 16 и 18 август - са успешно отблъснати от Втората дивизия с подкрепа от Девета пехотна плевенска дивизия. Съглашенците понесли над 3 хиляди загуби, докато българските части губят съответно: чепинци – около 1,106 души, а пловдивчани – около 250.

През следващата година (1917) Втора пехотна дивизия е заменена от Девета под ръководството на полковник Владимир Вазов. Тук тя оставя забележителен отпечатък върху военната история на България.

На деветнадесети февруари съюзническите сили атакуват височината Борис заедно с Тридесет и трети свищовски полк и Тридесет четвърти троянски полк; противникът е успешно отблъснат благодарение решителността им. Нови опити за пробив се правят между другото през нощта между априлската дата: двадесет четвърти срещу двадесет пети; два дни по-късно; както и осми май - всички те не успяват да преодолеят защитните линии под цената големи загуби - близо две хиляди убити или ранени сред тях.

На шестнадесети септември `918 частите антантисти предприемат ново масирано нападение към Дойрана срещу Девета плевенска дивизия — численост надхвърляща седемдест хилядното число бойци — включително четири британски divizii plus две гръчки . След два дни ожесточени сблъсъци Саглашението страда значими загуби , следейки дори до единайсет хиляди жертви .

В допълнение лидерът генерал-майор Вазов получава команда за стратегическо изтегляне точно когато пробивът става реалност във Добро поле . Все пак победата при Дойран предоставя важни козове за преговорите относно примирието в Солун .

Генерал Владимир Вазов впоследствие споделя:

"Бившият министър Андрей Ляпчев убедително твърдеше пред нас че именно победи тук предотвратили нежелан натиск отвън ... Според него много високопоставени офицери заявили ,че ако разполагахме още няколко силови подразделения подобие Плевнската,, ситуация щяла да бъде напълно различна... Победата ни тук представлява огромният ресурс какъвто притежаваме ние военнослужещи."

Генерал Владимир Вазов