Аз бях в разузнаването + CD

Съдбата на кадровите разузнавачи от балканското ни разузнаване през периода на Студената война може да бъде сравнена с историята на българските офицери при цар Фердинанд. През 1913 година, армията ни е унищожена от съюзниците Сърбия и Гърция, а Румъния и Турция действат предателски, след като главнокомандващият прави катастрофални грешки, които водят до Първата национална катастрофа.

Но дали офицерите от разузнаването в Царство България носят вината за това, че по време на Балканските войни са се подчинявали на авантюрист? Те воюват за освобождението на потиснатите българи в Македония и Одринска Тракия, а не в името на монарха. Следователно трябва ли да бъдат осъждани военнослужещите при Дойран, Криволак и Завоя на Черна за това, че през Първата световна война дават живота си за Родината въпреки изпълнението на заповеди, довели до Втората национална катастрофа?

След откритията относно архивите от времето на правителството на Станишев относно външното разузнаване в региона и поставянето между политическата полиция и разузнавателните служби под един знаменател осъзнах колко важно е мълчанието.

Това представлява предателство към онези хора, които дадоха всичко възможно в защита интересите на България в Сърбия и Македония.

В Западните покрайнини живеят около 30 хиляди българи; славянското население в Република Македония пък е над 90% българско. Независимо от политическия контекст у нас през XX и XXI век, целта пред нашето разузнаване във тези окупирани територии беше една – да опази етническата идентичност от асимилация ,да гарантира човешките права й да подкрепя дипломацията при интернационализирането проблемът с българския въпрос в Югославия.

Затова взех решение: хората трябва да узнаят какво върши един офицер от Националната разузнавателна служба в градове като Скопие, Белград, Прищина или Сараево.

Велизар Енчев
Доктор по международно право и международни отношения